четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Световен ден за борба с рака! World cancer Day!

Всяка година на 4 февруари се отбелязва Световният ден за борба с рака. На този ден се обединяваме в опит да бъдат спасени милиони животи чрез повишаване познанието за болестта.

Всеки пети смъртен случай в света е в резултат на раково заболяване.

Според данни на Световната здравна организация раковите заболявания са сред водещите причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, с приблизително 14 милиона нови случая и 8,2 милиона смъртни случаи, от които 4 милиона са на възраст между 30 и 69 години, съобщават от онкологичната болница в София.

В Европейския съюз раковите заболявания са втората по честота причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания. Всяка година две от десет жени и трима от десет мъже умират от рак, а на приблизително 3,2 млн. европейци се поставя тази диагноза.

Статистиката показва, че заболеваемостта от рак при мъжете и жените продължава да нараства въпреки по-добрата профилактика и лечение. С увеличаването на продължителността на живота и възрастта на населението се очаква и увеличаване на броя на пациентите с рак.

Около една трета от смъртните случаи от рак се дължат на 5 водещи поведенчески и хранителни рискове: индекс на висока телесна маса, нисък прием на плодове и зеленчуци, липса на физическа активност, тютюнопушене, употреба на алкохол.

Познаването на причините за развитие на рак, както и редовната профилактика могат да намалят заболеваемостта или заболяването да се хване в начален стадий. Много видове рак имат висок шанс за излекуване, ако се открият в ранен стадий.

Световният ден за борба с рака е под мотото „Ние можем. Аз мога“. Тази година стартира нова кампания „Говорещи ръце” Идеята е да допълните основното мото „Ние можем. Аз мога”, като напишете на ръцете си подобни послания, които да дават кураж и стимул за борба със заболяването.


Източник: www.vesti.bg

сряда, 3 февруари 2016 г.

Днес да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата!!!


Днес Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Според българските вярвания днес е зимния Симеоновден.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
А и да почерпят: Симеон, Симеона, Симеонка, Симон, Симона, Симо, Мона, Мончо, Моника, Моньо



източник: www.manager.bg

понеделник, 25 януари 2016 г.

Православната църква почита паметта на Св. Григорий Богослов


На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена. Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски.

Св. Григорий е роден от Арианз селище при гр. Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ Св. Григорий Назиански и майка Св. Нона. Учил заедно със Св. Василий Велики в Атина. Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове. 

/calendar.dir.bg/

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Имен ден празнуват: Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан


Православната църква чества Св. преподобни Максим Изповедник, Св. мъченик Неофит от Витиния, Св. мъченици Евгений, Канидий, Валериан и Акила - името Максим има латински корени и идва от думата “maximilianus”, която в превод означава “най-великият”.

Имен ден празнуват: Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан

Бабинден (стар стил) е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Празникът се свързва с три основни елемента: 1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве. 2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. 3. Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата

Международен ден на прегръдката - възниква през 70-те години сред студенти, а в САЩ е обявен за празник през 86-та. Датата 21 януари не е случайна, а е избрана от пастор Заборни, защото се пада между коледните и новогодишните празници и Свети Валентин, отбелязван на 14 февруари. Смята се, че около 21 януари хората се чувстват изчерпани след коледните празници и все още не са се заредили с необходимата енергия за Празника на влюбените. Според пастор Заборни на днешния ден хората имат нужда от прегръдка от техен близък или дори от непознат човек. На този ден хората се прегръщат, без да влагат интимност. Откакто свят светува прегръдката е символ на топлота и приятелство. Когато гушнеш някого, го даряваш с чувство за сигурност, комфорт и доверие.

From: www.manager.bg

неделя, 17 януари 2016 г.

Антоновден е!

Празнуваме Антоновден !


На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20 годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.
Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус", което означава „безценен".

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка. 

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. 
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите. 

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята". 
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

  

петък, 8 януари 2016 г.

Бабинден е!!!

Именници: Доминика и Неделя
По традиция на 8 януари се отбелязва Бабинден. По стар стил се е празнувал на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.
В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."

Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.
Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.
  

четвъртък, 7 януари 2016 г.

Ивановден е! Честит празник!

Православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител на 7 януари, който кръщава Исус Христос в река Йордан. 
Празникът е наричан от народа Ивановден. 
Повече от 350 хиляди българи имат имен ден.

Имен ден на 7 януари празнуват: 

Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. 
Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.
Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Ергените къпят момите, къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.
В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.
В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато
356 212 празнуват тази година Ивановден. Иван е едно от най-популярните имена в България.
239 762 са мъжете, а 116 450 са жените именници, сочат данни на НСИ.
И през изминалата година Иван и Иванка заемат почетното второ място по най-често срещани имена на мъже и жени у нас. В края на 2014 година 165 хиляди са мъжете с името Иван, а 64 хиляди - жените с името Иванка.
През 2014 г. името Иван заема четвърта позиция за едно от най-предпочитаните имена за новородени, като през изминалата година 821 са родените бебета, които носят името Иван.
Освен това 628 бебета, казващи се Калоян, 348 бебета с името Ивайло и 248 момичета с името Ивайла ще празнуват за първи път Ивановден.

вторник, 5 януари 2016 г.

Нощта срещу Водици - Водокръщи (Богоявление)



5-ти срещу 6-ти януари е най-магичната нощ в годината, направете мълчана вода и сбъднете желанията си

Настъпва нощта срещу ВОДИЦИ или ВОДОКРЪЩИ (Богоявление), една от най-магичните нощи на годината. Този голям български празник води началото си още от преди Христа. Свързан е със силата на водата да "помни” и преклонението пред животворящата й същност и сила. Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода... А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да "чува" и да сбъдва!

Какво се прави в нощта срещу Водици (5-ти срещу 6-ти януари), една от най-магичните нощи през годината или КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА СИ?

Здравей, Добросторнико!

Когато се здрачи достатъчно навън на 5-ти януари вечерта, налей вода в едно котле. Ако не разполагаш с такова, може да използваш чаша или малка тенджерка. Желателно е избраният съд да не е пластмасов.

Някога водата се е наливала от извор или кладенец, но ти спокойно можеш да използваш за целта и чешмата вкъщи.

Изнеси водата навън – на двора, на балкона или перваза на прозореца. Хвани съда с две ръце и притихни малко с водата си. Остави я да те усети. Подишай свежия въздух с нея.

Поздрави я и й кажи името си. НА ГЛАС!!! Тя вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода. Постойте още малко така заедно и се прибери. Нека Водата ти остане няколко часа под небето да се "измълчи" и пречисти.

Точно преди полунощ излез отново при нея. Точно тогава, преди ВОДИЦИ, силата й става най-голяма. Отново хвани съда с две ръце. Свържи се с твоята вода. Помисли, кое е най-голямото ти желание - кое е това, чието сбъдване ще ти донесе нова Сила и Радост. И ГО ИЗРЕЧИ НА ГЛАС ПРЕД ВОДАТА СИ!

Притихни отново и постой с нея. Опитай се да си представиш, как ще изглежда животът ти, когато точно това твое желание бъде изпълнено. Опитай се да "видиш” тази картина в Твоята вода.

И отново НА ГЛАС кажи най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

После покрий водата с чиста кърпа (по възможност бяла) и се прибери.

Остави водата си цяла нощ да поеме ПРАВОТО ТИ СЛОВО. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди твоето СБЪДВАНЕ.

Когато се събудиш сутринта на ВОДИЦИ (6-ти януари), първо иди при Водата си. Измий си очите с нея и с много обич отпий от твоето СБЪДВАНЕ. После пак... Усети твоя ДАР с цялата си душа! Накрая склони чело пред Водата и й благодари.

След това я прибери. Можеш да я изпиеш цялата или по-малко, да наръсиш с останалото от нея дома си, да полееш някое цвете - както прецениш. Това е НАРЕЧЕНА вода и тя ще носи енергията на желанието ти. Силата й е право пропорционална на емоцията, която си вложил в нея и на количеството Вяра, изпълваща душата ти. Така че, магията е в твоите ръце!

Дали това е истина и дали тази магия ще заработи за теб, зависи от Силата ти, Куража ти и Корена ти.

Честити ти Водици, Добросторнико! Честито ти Богоявление!

И НЕКА РЕЧЕНОТО ТИ НА ВОДОКРЪЩИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

понеделник, 4 януари 2016 г.

Събор на седемдесетте апостоли

На 4-ти януари почитаме Св. Тихомир


На 4 януари имен ден имат всички мъже с име Тихомир и всички жени с име Тихомира. Славянското име е съставено от думите "тих" и "мир" - означава спокойствие и смирен живот. 


На тази дата православната църква почита Събор на седемдесетте апостоли, което означава общо празнуване. Освен познатите 12 апостоли Христос има и други - 70, които също изпращал на проповед. След възкресението Му ведно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по света да проповядват и са страдали за Христа. Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса. 

петък, 1 януари 2016 г.

Сурва е!



На Васильовден имен ден имат:
Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
На 1 януари православните християни почитат паметта на Св. Василий Велики, който е един от най-великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Празникът се нарича Васильовден или Сурваки.
Трапезата на Васильовден трябва да е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На масата, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Дряновото дърво се смята от народа за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Обичаите повеляват на този ден да ни сурвакат, за да сме здрави през цялата година и в домовете ни да има много берекет. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник пък деца също обикалят домовете и сурвакат стопаните за здраве и благоденствие:
"Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина"
По традиция вечерта срещу Сурваки стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните

неделя, 27 декември 2015 г.

Празнуваме Стефановден!


Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител /архидякон/ в устройващата се Йерусалимска община-църква. 

Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - на 27 декември, и е последният празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга", съобщава БТА. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. 

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик /първомъченик/, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан. 

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона /съвет на юдейските старейшини/ влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. 

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
 
Имен ден празнуват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

събота, 19 декември 2015 г.

Игнажден

Игнасий богоносец


Игнажден от православен празник

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.
Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.
След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст-да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: „Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

Игнажден от Българския народен календар
(Корени от езическия календар)

Игнaжден е ден, в койтo се почитa паметтa на свeти Игнасий Богоносец, честванa на 19 дeкември. С Игнaжден започват коледните празници. В Източнa България на тoзи ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът сe свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Наричa сe още Младa годинa, Нов дeн, Млад месeц, Полаз или Полазовден.
Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. Слeд покръстванетo към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Народни поверия

* Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
* Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
* Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вало сняг.
* Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
* Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари. 
* Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол-за да не излезе берекетът.
* Не се иска и не се дава нищо назаем.
* Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
* Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
* Не се вари боб, за да не бие градушка. 
* Не се пере, за да не налети болест. 
* Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
* Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
* Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
* Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година. 

Именници

* Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна
* Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.

неделя, 6 декември 2015 г.

Никулден - 06.12.2015 г. Св.Никола


На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

Св. Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите. 
Роден е през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. 

През целия си живот Св. Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата. 

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. 

Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата. 
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. 

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. 

Култът към Св. Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси. 

На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. 
В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай. 


събота, 5 декември 2015 г.

Golden apple - Bulgarian ethnicity and mythology

http://youtu.be/gb1a78dyWrM

На 05.12.2015 г. почитаме свети Сава

На 5 декември имен ден празнуват всички, които носят името:  
Сава (означава - неволя), Савка, Светослав, Светослава, Славчо, Слави, Съби, Славян, Славяна.
Православната църква почита Свети Сава. Той е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.
Митологията представя Св. Сава като брат на Света Варвара (почитана ден преди него) и на Свети Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

петък, 4 декември 2015 г.

Великомъченица Варвара 04.12.2015 г.


Българската православна църква почита на 4 декември паметта на великомъченица Варвара. На този ден започва цикълът на зимните празници. В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Света Варвара е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в мъки от ръката на собствения си баща.
В православието тя се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят, както и на миньорите и на военните.
В някои райони на страната света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки, намазани с мед. В Добруджа вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
Друг обичай е да се вари фасул и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

вторник, 1 декември 2015 г.

Световен ден за борба срещу ХИВ/СПИН

Днес се отбелязва Световният ден за борба срещу ХИВ/СПИН. Денят се отбелязва от 1988 г. като част от опитите на международните здравни организации да насочаат общественото внимание върху борбата и превенцията на болестта.

Извън днешните кампании, всеки човек може да се изследва за ХИВ през цялата година в някой от 19-те кабинета за анонимно и безплатно консултиране в цялата страна, както и в лабораториите на Регионалните здравни инспекции в 28-те областни града. Повече информация може да се получи на телефон 0700 130 40.

What is World AIDS Day?

World AIDS Day is held on 1 December each year and is an opportunity for people worldwide to unite in the fight against HIV, show their support for people living with HIV and to commemorate people who have died. World AIDS Day was the first ever global health day and the first one was held in 1988.

Why is World AIDS Day important?

Around 100,000 are currently living with HIV in the UK and globally an estimated 34 million people have HIV. More than 35 million people have died from the virus, making it one of the most destructive pandemics in history.
Today, many scientific advances have been made in HIV treatment, there are laws to protect people living with HIV and we understand so much more about the condition. But despite this, people do not know the facts about how to protect themselves and others from HIV, and stigma and discrimination remain a reality for many people living with HIV. World AIDS Day is important as it reminds the public and Government that HIV has not gone away – there is still a vital need to raise money, increase awareness, fight prejudice and improve education.

What should I do on World AIDS Day?

World AIDS Day is an opportunity for you to learn the facts about HIV and put your knowledge into action. Find out how much you know by taking our online quiz: Are you HIV aware? Test your knowledge and awareness by taking the quiz and act aware by passing the quiz on and sharing it with your friends on Twitter and Facebook.

If you understand how HIV is transmitted, how it can be prevented, and the reality of living with HIV today - you can use this  knowledge to take care of your own health and the health of others, and ensure you treat everyone living with HIV fairly, and with respect and understanding. Click here to find out the facts.
You can also show your support for people living with HIV on World AIDS Day by wearing a red ribbon, the international symbol of HIV awareness and support.
World AIDS Day is also a great opportunity to raise money for NAT (National AIDS Trust) and show your support for people living with HIV. If you feel inspired to hold an event, bake sale or simply sell red ribbons, click here to get started. If you'd like to see what other events are taking place — click here and find out more.

But what about after World AIDS Day?

Although World AIDS Day is a great opportunity to get the public talking about HIV and fundraise, we need to remember the importance of raising awareness of HIV all year round. That's why NAT has launched HIVaware — a fun, interactive website which provides all the information everyone should know about HIV. Why not use what you have learnt on World AIDS Day to Act Aware throughout the year and remember, you can fundraise at any time of year too — NAT is always here to give you suggestions and ideas.
http://www.worldaidsday.org/about-world-aids-day.php

понеделник, 16 ноември 2015 г.



За Ваше удобство Погребална Агенция Доминус е изготвила примерни пакети за погребение и кремация
Предлага цялостна и частична организация на погребение, кремация и траурни обреди. Безплатна консултация и транспорт на тленни останки на територията на Република България и Европа.

сряда, 11 ноември 2015 г.

www.dominvs-bg.com


Св. великомъченик Мина

Притча за Св. великомъченик Мина

Свети мъченик Мина бил египтянин и изповядвал християнската вяра и служил във
войската. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе през (284-305
г.). Те издали указ поред който вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да
извършат идолски жертвоприношения. Всички християни, които не се поклонят на указа,
да се предават на мъчения и да се убиват. 

Тогава блаженият Мина, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в
пустинни места. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки
се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на
Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време. 

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли
много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри,
зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града
можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за
този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и
пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят
всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.


При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали,
дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат
светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята. 

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?


Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и
възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът. 

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората,
прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих
воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта
на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите
и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от
ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия
Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената. 

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до
сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът
седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал
той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения.
Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го
принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца
на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като
река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде
напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се
избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи
заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се
обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки. 

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса
отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези
мъчения ми изглеждат леки и радостни. 

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още
по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни
куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги
увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб
воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца
и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори. 

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото
Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без
да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той
е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено. 

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички? 

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и
на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и
владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се
гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина
отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на
християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на
гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник
на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка
любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение,
глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?" 

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И
докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м
ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал. 

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и
затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви,
защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват
тялото, а душата не могат да убият". 

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е
прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради
Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено,
какво да кажете"'. 

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения? 

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и
всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли. 

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние
ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим. 

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш
последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не
съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам
за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя
Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня
колена пред бездушните идоли. 

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки,
тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен
върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се
смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с
железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така. 

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от
мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за
сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен
християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското
повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а
тялото му да бъде изгорено пред целия народ. 

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили
голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал,
вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с
чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в
родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била
построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали
множество чудеса.
На 11-ти ноември празнуват именниците: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо

неделя, 8 ноември 2015 г.

Архангелов ден!


Българската православна църква почита днес паметта на Св. Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден.
Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.
Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник
на Българската православна църква. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.
На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.
Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Днес имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Aлина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милен, Милка, Рангел, Рафаил, Гавраил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Емилия, Емил, Райко, Пламен, Огнян, Милко.

събота, 7 ноември 2015 г.

Днес е Архангелова задушница


Задушницата в събота преди Архангеловден, още позната като:
Мъжка или Арахангелова задушница. 
Тя е "Велика задушница",е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците, припомня ни за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "мъжка задушница".
На Архангелова задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. 
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. 
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.  
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

неделя, 1 ноември 2015 г.

1 ноември - Ден на Народните Будители


О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

ДОБРИ ХРИСТОВ

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Честит Димтровден