Празнуваме Стефановден!

Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител /архидякон/ в устройващата се Йерусалимска община-църква. 

Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - на 27 декември, и е последният празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга", съобщава БТА. Култът към този светец е голям, почитта към него - също. 

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик /първомъченик/, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан. 

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона /съвет на юдейските старейшини/ влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. 

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава "венец". Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
 
Имен ден празнуват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Игнажден

Игнасий богоносец

Игнажден от православен празник

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.

За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст-да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: „Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

Игнажден от Българския народен календар

(Корени от езическия календар)

Игнaжден е ден, в койтo се почитa паметтa на свeти Игнасий Богоносец, честванa на 19 дeкември. С Игнaжден започват коледните празници. В Източнa България на тoзи ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът сe свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Наричa сe още Младa годинa, Нов дeн, Млад месeц, Полаз или Полазовден.

Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. Слeд покръстванетo към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Народни поверия

* Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

* Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

* Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вало сняг.

* Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

* Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари. 

* Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол-за да не излезе берекетът.

* Не се иска и не се дава нищо назаем.

* Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

* Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

* Не се вари боб, за да не бие градушка. 

* Не се пере, за да не налети болест. 

* Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.

* Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.

* Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

* Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година. 

Именници

* Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна

* Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.

Flower

Flower

Flower

Никулден - 06.12.2015 г. Св.Никола

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

Св. Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите. 
Роден е през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. 

През целия си живот Св. Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата. 

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. 

Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата. 
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. 

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. 

Култът към Св. Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси. 

На Никулден свършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега. Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. 
В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св. Николай. 

Golden apple - Bulgarian ethnicity and mythology

http://youtu.be/gb1a78dyWrM

На 05.12.2015 г. почитаме свети Сава

На 5 декември имен ден празнуват всички, които носят името:  
Сава (означава - неволя), Савка, Светослав, Светослава, Славчо, Слави, Съби, Славян, Славяна.

Православната църква почита Свети Сава. Той е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.
Митологията представя Св. Сава като брат на Света Варвара (почитана ден преди него) и на Свети Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Великомъченица Варвара 04.12.2015 г.

Българската православна църква почита на 4 декември паметта на великомъченица Варвара. На този ден започва цикълът на зимните празници. В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Света Варвара е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в мъки от ръката на собствения си баща.
В православието тя се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят, както и на миньорите и на военните.
В някои райони на страната света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки, намазани с мед. В Добруджа вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
Друг обичай е да се вари фасул и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Световен ден за борба срещу ХИВ/СПИН

Днес се отбелязва Световният ден за борба срещу ХИВ/СПИН. Денят се отбелязва от 1988 г. като част от опитите на международните здравни организации да насочаат общественото внимание върху борбата и превенцията на болестта.

Извън днешните кампании, всеки човек може да се изследва за ХИВ през цялата година в някой от 19-те кабинета за анонимно и безплатно консултиране в цялата страна, както и в лабораториите на Регионалните здравни инспекции в 28-те областни града. Повече информация може да се получи на телефон 0700 130 40.

What is World AIDS Day?

World AIDS Day is held on 1 December each year and is an opportunity for people worldwide to unite in the fight against HIV, show their support for people living with HIV and to commemorate people who have died. World AIDS Day was the first ever global health day and the first one was held in 1988.

Why is World AIDS Day important?

Around 100,000 are currently living with HIV in the UK and globally an estimated 34 million people have HIV. More than 35 million people have died from the virus, making it one of the most destructive pandemics in history.
Today, many scientific advances have been made in HIV treatment, there are laws to protect people living with HIV and we understand so much more about the condition. But despite this, people do not know the facts about how to protect themselves and others from HIV, and stigma and discrimination remain a reality for many people living with HIV. World AIDS Day is important as it reminds the public and Government that HIV has not gone away – there is still a vital need to raise money, increase awareness, fight prejudice and improve education.

What should I do on World AIDS Day?

World AIDS Day is an opportunity for you to learn the facts about HIV and put your knowledge into action. Find out how much you know by taking our online quiz: Are you HIV aware? Test your knowledge and awareness by taking the quiz and act aware by passing the quiz on and sharing it with your friends on Twitter and Facebook.

If you understand how HIV is transmitted, how it can be prevented, and the reality of living with HIV today - you can use this  knowledge to take care of your own health and the health of others, and ensure you treat everyone living with HIV fairly, and with respect and understanding. Click here to find out the facts.
You can also show your support for people living with HIV on World AIDS Day by wearing a red ribbon, the international symbol of HIV awareness and support.
World AIDS Day is also a great opportunity to raise money for NAT (National AIDS Trust) and show your support for people living with HIV. If you feel inspired to hold an event, bake sale or simply sell red ribbons, click here to get started. If you'd like to see what other events are taking place — click here and find out more.

But what about after World AIDS Day?

Although World AIDS Day is a great opportunity to get the public talking about HIV and fundraise, we need to remember the importance of raising awareness of HIV all year round. That's why NAT has launched HIVaware — a fun, interactive website which provides all the information everyone should know about HIV. Why not use what you have learnt on World AIDS Day to Act Aware throughout the year and remember, you can fundraise at any time of year too — NAT is always here to give you suggestions and ideas.
http://www.worldaidsday.org/about-world-aids-day.php

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

Агенция за Траурни Услуги Доминус

За Ваше удобство Погребална Агенция Доминус е изготвила примерни пакети за погребение и кремация

Предлага цялостна и частична организация на погребение, кремация и траурни обреди. Безплатна консултация и транспорт на тленни останки на територията на Република България и Европа.

Praying For Paris 13.11.2015 г.

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

Св. великомъченик Мина

Притча за Св. великомъченик Мина

Свети мъченик Мина бил египтянин и изповядвал християнската вяра и служил във
войската. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе през (284-305
г.). Те издали указ поред който вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да
извършат идолски жертвоприношения. Всички християни, които не се поклонят на указа,
да се предават на мъчения и да се убиват. 

Тогава блаженият Мина, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в
пустинни места. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки
се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на
Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време. 

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли
много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри,
зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града
можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за
този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и
пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят
всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.


При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали,
дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат
светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята. 

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?


Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и
възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът. 

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората,
прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих
воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта
на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите
и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от
ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия
Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената. 

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до
сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът
седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал
той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения.
Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го
принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца
на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като
река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде
напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се
избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи
заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се
обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки. 

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса
отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези
мъчения ми изглеждат леки и радостни. 

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още
по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни
куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги
увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб
воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца
и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори. 

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото
Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без
да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той
е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено. 

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички? 

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и
на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и
владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се
гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина
отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на
християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на
гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник
на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка
любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение,
глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?" 

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И
докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м
ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал. 

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и
затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви,
защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват
тялото, а душата не могат да убият". 

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е
прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради
Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено,
какво да кажете"'. 

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения? 

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и
всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли. 

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние
ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим. 

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш
последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не
съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам
за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя
Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня
колена пред бездушните идоли. 

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки,
тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен
върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се
смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с
железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така. 

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от
мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за
сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен
християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското
повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а
тялото му да бъде изгорено пред целия народ. 

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили
голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал,
вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с
чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в
родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била
построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали
множество чудеса.

На 11-ти ноември празнуват именниците: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

Архангелов ден!

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден.

Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.

Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник

на Българската православна църква. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.

В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.

Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Днес имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Aлина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милен, Милка, Рангел, Рафаил, Гавраил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Емилия, Емил, Райко, Пламен, Огнян, Милко.

Днес е Архангелова задушница

Задушницата в събота преди Архангеловден, още позната като:
Мъжка или Арахангелова задушница. 
Тя е "Велика задушница",е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците, припомня ни за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "мъжка задушница".
На Архангелова задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. 
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. 
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.  
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

1 ноември - Ден на Народните Будители

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

ДОБРИ ХРИСТОВ

Честит Димтровден

Имен ден празнуват: ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ,ДИМАНА, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА, ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМИТЪР,ДИМО ,ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМО, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГАН, ДРАГИЯ,ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГО, ДРАГОДАН, ДРАГОЙ,ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, ДРАГОМИРА, МИТКО,МИТО, МИТКО, МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРА, МИТРИЧКА

Българската православна църква почита на 26.10. паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Култа към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Много разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като носещ зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. 

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според вярванията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. 

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

14 Октомври - Петковден

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.Прекарва смирен и благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за край на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На 14.10.2015 г. с празнична Света Литургия във всички епархии на Българската православна църква започва да се чества паметта на Св. Преподобна Параскева, /Петка , Епиватска ,Българска, Сръбска, Румънска / - или още Петковден.
Много софиянци ще посетят храм "Св. Петка - стара", ул. "Калоян" 7, архиерейса Света Литургия ще оглави Негово преосвещенство Браницки епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит.
Със Света Литургия ще се чества Преподобна Петка и в другия софийски храм, носещ нейното име в кв. "Орландовци",както и в Клисурския манастир край Банкя "Св. Преподобна Петка". 
180-годишен юбилей празнува великолепния храм "Света Петка" в град Троян. По този повод в храма ще бъде отслужена Света Божествена Литургия от Негово високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, в съслужение с митрополити от Светия Синод на Българската православна църква, епископи, други висши представители на клира, духовници от епархията и гости. Очаква се юбилеят да уважи и Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева