понеделник, 16 ноември 2015 г.



За Ваше удобство Погребална Агенция Доминус е изготвила примерни пакети за погребение и кремация
Предлага цялостна и частична организация на погребение, кремация и траурни обреди. Безплатна консултация и транспорт на тленни останки на територията на Република България и Европа.

сряда, 11 ноември 2015 г.

www.dominvs-bg.com


Св. великомъченик Мина

Притча за Св. великомъченик Мина

Свети мъченик Мина бил египтянин и изповядвал християнската вяра и служил във
войската. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе през (284-305
г.). Те издали указ поред който вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да
извършат идолски жертвоприношения. Всички християни, които не се поклонят на указа,
да се предават на мъчения и да се убиват. 

Тогава блаженият Мина, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в
пустинни места. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки
се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на
Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време. 

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли
много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри,
зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града
можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за
този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и
пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят
всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.


При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали,
дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат
светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята. 

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?


Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и
възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът. 

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората,
прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих
воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта
на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите
и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от
ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия
Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената. 

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до
сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът
седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал
той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения.
Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го
принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца
на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като
река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде
напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се
избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи
заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се
обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки. 

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса
отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези
мъчения ми изглеждат леки и радостни. 

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още
по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни
куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги
увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб
воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца
и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори. 

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото
Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без
да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той
е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено. 

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички? 

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и
на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и
владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се
гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина
отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на
християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на
гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник
на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка
любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение,
глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?" 

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И
докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м
ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал. 

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и
затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви,
защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват
тялото, а душата не могат да убият". 

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е
прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради
Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено,
какво да кажете"'. 

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения? 

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и
всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли. 

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние
ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим. 

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш
последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не
съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам
за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя
Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня
колена пред бездушните идоли. 

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки,
тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен
върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се
смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с
железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така. 

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от
мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за
сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен
християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското
повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а
тялото му да бъде изгорено пред целия народ. 

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили
голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал,
вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с
чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в
родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била
построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали
множество чудеса.
На 11-ти ноември празнуват именниците: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо

неделя, 8 ноември 2015 г.

Архангелов ден!


Българската православна църква почита днес паметта на Св. Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден.
Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.
Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник
на Българската православна църква. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.
На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.
Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Днес имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Aлина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милен, Милка, Рангел, Рафаил, Гавраил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Емилия, Емил, Райко, Пламен, Огнян, Милко.

събота, 7 ноември 2015 г.

Днес е Архангелова задушница


Задушницата в събота преди Архангеловден, още позната като:
Мъжка или Арахангелова задушница. 
Тя е "Велика задушница",е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците, припомня ни за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "мъжка задушница".
На Архангелова задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. 
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. 
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.  
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

неделя, 1 ноември 2015 г.

1 ноември - Ден на Народните Будители


О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

ДОБРИ ХРИСТОВ