Православната църква почита паметта на Св. Григорий Богослов

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена. Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски.

Св. Григорий е роден от Арианз селище при гр. Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ Св. Григорий Назиански и майка Св. Нона. Учил заедно със Св. Василий Велики в Атина. Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове. 

/calendar.dir.bg/

Имен ден празнуват: Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан

Православната църква чества Св. преподобни Максим Изповедник, Св. мъченик Неофит от Витиния, Св. мъченици Евгений, Канидий, Валериан и Акила - името Максим има латински корени и идва от думата “maximilianus”, която в превод означава “най-великият”.

Имен ден празнуват: Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан

Бабинден (стар стил) е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Празникът се свързва с три основни елемента: 1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве. 2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. 3. Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата

Международен ден на прегръдката - възниква през 70-те години сред студенти, а в САЩ е обявен за празник през 86-та. Датата 21 януари не е случайна, а е избрана от пастор Заборни, защото се пада между коледните и новогодишните празници и Свети Валентин, отбелязван на 14 февруари. Смята се, че около 21 януари хората се чувстват изчерпани след коледните празници и все още не са се заредили с необходимата енергия за Празника на влюбените. Според пастор Заборни на днешния ден хората имат нужда от прегръдка от техен близък или дори от непознат човек. На този ден хората се прегръщат, без да влагат интимност. Откакто свят светува прегръдката е символ на топлота и приятелство. Когато гушнеш някого, го даряваш с чувство за сигурност, комфорт и доверие.

From: www.manager.bg

Антоновден е!

Празнуваме Антоновден !

 

На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20 годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.

Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус", което означава „безценен".

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка. 

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. 

В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите. 

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята". 

На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

  

Бабинден е!!!

Именници: Доминика и Неделя

По традиция на 8 януари се отбелязва Бабинден. По стар стил се е празнувал на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.
В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."
Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.
Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.

  

Ивановден е! Честит празник!

Православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител на 7 януари, който кръщава Исус Христос в река Йордан. 

Празникът е наричан от народа Ивановден. 

Повече от 350 хиляди българи имат имен ден.

Имен ден на 7 януари празнуват: 

Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. 

Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Ергените къпят момите, къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато

356 212 празнуват тази година Ивановден. Иван е едно от най-популярните имена в България.

239 762 са мъжете, а 116 450 са жените именници, сочат данни на НСИ.

И през изминалата година Иван и Иванка заемат почетното второ място по най-често срещани имена на мъже и жени у нас. В края на 2014 година 165 хиляди са мъжете с името Иван, а 64 хиляди - жените с името Иванка.

През 2014 г. името Иван заема четвърта позиция за едно от най-предпочитаните имена за новородени, като през изминалата година 821 са родените бебета, които носят името Иван.

Освен това 628 бебета, казващи се Калоян, 348 бебета с името Ивайло и 248 момичета с името Ивайла ще празнуват за първи път Ивановден.

Нощта срещу Водици - Водокръщи (Богоявление)

5-ти срещу 6-ти януари е най-магичната нощ в годината, направете мълчана вода и сбъднете желанията си

Настъпва нощта срещу ВОДИЦИ или ВОДОКРЪЩИ (Богоявление), една от най-магичните нощи на годината. Този голям български празник води началото си още от преди Христа. Свързан е със силата на водата да "помни” и преклонението пред животворящата й същност и сила. Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода... А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да "чува" и да сбъдва!

Какво се прави в нощта срещу Водици (5-ти срещу 6-ти януари), една от най-магичните нощи през годината или КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА СИ?

Здравей, Добросторнико!

Когато се здрачи достатъчно навън на 5-ти януари вечерта, налей вода в едно котле. Ако не разполагаш с такова, може да използваш чаша или малка тенджерка. Желателно е избраният съд да не е пластмасов.

Някога водата се е наливала от извор или кладенец, но ти спокойно можеш да използваш за целта и чешмата вкъщи.

Изнеси водата навън – на двора, на балкона или перваза на прозореца. Хвани съда с две ръце и притихни малко с водата си. Остави я да те усети. Подишай свежия въздух с нея.

Поздрави я и й кажи името си. НА ГЛАС!!! Тя вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода. Постойте още малко така заедно и се прибери. Нека Водата ти остане няколко часа под небето да се "измълчи" и пречисти.

Точно преди полунощ излез отново при нея. Точно тогава, преди ВОДИЦИ, силата й става най-голяма. Отново хвани съда с две ръце. Свържи се с твоята вода. Помисли, кое е най-голямото ти желание - кое е това, чието сбъдване ще ти донесе нова Сила и Радост. И ГО ИЗРЕЧИ НА ГЛАС ПРЕД ВОДАТА СИ!

Притихни отново и постой с нея. Опитай се да си представиш, как ще изглежда животът ти, когато точно това твое желание бъде изпълнено. Опитай се да "видиш” тази картина в Твоята вода.

И отново НА ГЛАС кажи най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

После покрий водата с чиста кърпа (по възможност бяла) и се прибери.

Остави водата си цяла нощ да поеме ПРАВОТО ТИ СЛОВО. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди твоето СБЪДВАНЕ.

Когато се събудиш сутринта на ВОДИЦИ (6-ти януари), първо иди при Водата си. Измий си очите с нея и с много обич отпий от твоето СБЪДВАНЕ. После пак... Усети твоя ДАР с цялата си душа! Накрая склони чело пред Водата и й благодари.

След това я прибери. Можеш да я изпиеш цялата или по-малко, да наръсиш с останалото от нея дома си, да полееш някое цвете - както прецениш. Това е НАРЕЧЕНА вода и тя ще носи енергията на желанието ти. Силата й е право пропорционална на емоцията, която си вложил в нея и на количеството Вяра, изпълваща душата ти. Така че, магията е в твоите ръце!

Дали това е истина и дали тази магия ще заработи за теб, зависи от Силата ти, Куража ти и Корена ти.

Честити ти Водици, Добросторнико! Честито ти Богоявление!

И НЕКА РЕЧЕНОТО ТИ НА ВОДОКРЪЩИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

Събор на седемдесетте апостоли

На 4-ти януари почитаме Св. Тихомир

На 4 януари имен ден имат всички мъже с име Тихомир и всички жени с име Тихомира. Славянското име е съставено от думите "тих" и "мир" - означава спокойствие и смирен живот. 

На тази дата православната църква почита Събор на седемдесетте апостоли, което означава общо празнуване. Освен познатите 12 апостоли Христос има и други - 70, които също изпращал на проповед. След възкресението Му ведно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по света да проповядват и са страдали за Христа. Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса. 

Сурва е!

На Васильовден имен ден имат:

Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

На 1 януари православните християни почитат паметта на Св. Василий Велики, който е един от най-великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Празникът се нарича Васильовден или Сурваки.

Трапезата на Васильовден трябва да е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На масата, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Дряновото дърво се смята от народа за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

Обичаите повеляват на този ден да ни сурвакат, за да сме здрави през цялата година и в домовете ни да има много берекет. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник пък деца също обикалят домовете и сурвакат стопаните за здраве и благоденствие:

"Сурва, сурва година,

Весела година,

Златен клас на нива,

Червена ябълка в градина,

Жълт мамул в леса,

Златен грозд на лоза,

Пълна кошара с агнета (стока),

Пълна къща с деца,

Да ви е честита Новата година,

До година, до амина"

По традиция вечерта срещу Сурваки стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните