Великомъченици Св. София, Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември православната църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Житието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Те били възпитавани в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох съобщил за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, заради непреклоността си императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си.

Въпреки жестоките мъки надецата си тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и наизтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземетелата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата сиумира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и светаСофия като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужаснитемъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София,Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

                Малка Богородица

На 8 ми септември се отбелязва Малка Богородица

Божията майка е пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката.

Православната църква почита църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. 

Денят, в който се е родила Света Дева Мария е един от 12-те големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Родителите на Светата дева - Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.

Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Почива на 64-годишна възраст на 15 август, когато е Голяма Богородица.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и изпича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".

Шести септември национален празник на Република България

На 6-ти септември днес се навършват  130 години от Съединението на България.

Според българските историците през 1885 година се бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България. 

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на съществуващата тогава Османската империя). 

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), превземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създава се временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. 

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос. 

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението. 

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-османска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България. 

Предстоящия ден ще бъде отбелязан в цяла България. Честванията на 130-годишнината от Съединението на България в Ловеч ще започнат с Божествена Света литургия. Тя ще бъде отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил в приземния храм "Въведение Богодорично" при катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий". В 11 часа отвън ще има молебен за благоденствие. След това тържествено ще бъде вдигнато националното знаме. Концерт ще изнесе представителният духов оркестър на Сухопътните войски на Българската армия. 

По-късно в парка "Стратеш" ще бъдат наградени победителите в детското велосъстезание "Деца на колела", посветено на празника.

В изложбената зала на Регионалния исторически музей може да се види изложбата "Свобода и национално съзнание".

В музея на Съединението в Пловдив по-късно днес в присъствието на официалните лица, които градът събира всяка година по повод Съединението на България, ще бъде открита изложбата "Съхранената памет за Съединението от 1885". Специална част на експозицията е отделена на знамената, на символите на българския свободолюбив дух, създадени по време на хайдушкото движение.

Симеонов Ден!

Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба.

Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата. После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова - прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. И червено яйце в шиника слага, скътано от Великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.

 Първи септември в народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. 

В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части - едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. 

Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. 

Народната традиция изисква на празничноя Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. 

Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо. 

Имен ден празнуват:МАРТА, МАРТА, СИМА, СИМЕОН, СИМЕОН, СИМО, СИМО, СИМА, СИМЕ, СИМОН, СИМОНА, СИМОНА, МОНА, МОНИКА, МОНО, МОНЧО, МОНЬО