Praying For Paris 13.11.2015 г.

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

Св. великомъченик Мина

Притча за Св. великомъченик Мина

Свети мъченик Мина бил египтянин и изповядвал християнската вяра и служил във
войската. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе през (284-305
г.). Те издали указ поред който вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да
извършат идолски жертвоприношения. Всички християни, които не се поклонят на указа,
да се предават на мъчения и да се убиват. 

Тогава блаженият Мина, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в
пустинни места. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки
се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на
Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време. 

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли
много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри,
зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града
можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за
този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и
пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят
всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.


При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали,
дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат
светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята. 

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?


Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и
възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът. 

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората,
прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих
воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта
на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите
и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от
ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия
Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената. 

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до
сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът
седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал
той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения.
Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го
принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца
на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като
река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде
напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се
избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи
заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се
обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки. 

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса
отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези
мъчения ми изглеждат леки и радостни. 

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още
по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни
куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги
увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб
воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца
и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори. 

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото
Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без
да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той
е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено. 

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички? 

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и
на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и
владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се
гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина
отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на
християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на
гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник
на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка
любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение,
глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?" 

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И
докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен тона м
ъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал. 

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и
затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви,
защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват
тялото, а душата не могат да убият". 

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е
прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради
Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено,
какво да кажете"'. 

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения? 

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и
всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли. 

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние
ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим. 

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш
последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не
съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам
за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя
Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня
колена пред бездушните идоли. 

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки,
тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен
върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се
смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с
железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така. 

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от
мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за
сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен
християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското
повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а
тялото му да бъде изгорено пред целия народ. 

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили
голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал,
вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с
чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в
родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била
построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали
множество чудеса.

На 11-ти ноември празнуват именниците: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

Архангелов ден!

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден.

Според православната църква Св. Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.

Денят на Св. Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник

на Българската православна църква. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.

В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

На Св. Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.

Най-възрастният в дома чупи обредния хляб, полива го с вино и благославя: "Св. Архангеле, Св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!"

Днес имен ден празнуват Ангел, Ангелина, Aлина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милен, Милка, Рангел, Рафаил, Гавраил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Емилия, Емил, Райко, Пламен, Огнян, Милко.

Днес е Архангелова задушница

Задушницата в събота преди Архангеловден, още позната като:
Мъжка или Арахангелова задушница. 
Тя е "Велика задушница",е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците, припомня ни за грижите на божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и "мъжка задушница".
На Архангелова задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. 
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.
Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. 
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.  
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
Правят се помени или, наричани още - раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.

www.dominvs-bg.com

www.dominvs-bg.com

1 ноември - Ден на Народните Будители

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

Ботев, Левски - великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!
Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш'та памет вдъхновява
към дела за светли дни.

ДОБРИ ХРИСТОВ

Честит Димтровден

Имен ден празнуват: ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ,ДИМАНА, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА, ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМИТЪР,ДИМО ,ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМО, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГАН, ДРАГИЯ,ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГО, ДРАГОДАН, ДРАГОЙ,ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, ДРАГОМИРА, МИТКО,МИТО, МИТКО, МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРА, МИТРИЧКА

Българската православна църква почита на 26.10. паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Култа към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Много разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като носещ зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. 

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според вярванията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. 

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

14 Октомври - Петковден

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.Прекарва смирен и благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за край на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На 14.10.2015 г. с празнична Света Литургия във всички епархии на Българската православна църква започва да се чества паметта на Св. Преподобна Параскева, /Петка , Епиватска ,Българска, Сръбска, Румънска / - или още Петковден.
Много софиянци ще посетят храм "Св. Петка - стара", ул. "Калоян" 7, архиерейса Света Литургия ще оглави Негово преосвещенство Браницки епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит.
Със Света Литургия ще се чества Преподобна Петка и в другия софийски храм, носещ нейното име в кв. "Орландовци",както и в Клисурския манастир край Банкя "Св. Преподобна Петка". 
180-годишен юбилей празнува великолепния храм "Света Петка" в град Троян. По този повод в храма ще бъде отслужена Света Божествена Литургия от Негово високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, в съслужение с митрополити от Светия Синод на Българската православна църква, епископи, други висши представители на клира, духовници от епархията и гости. Очаква се юбилеят да уважи и Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева

Великомъченици Св. София, Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември православната църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Житието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Те били възпитавани в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох съобщил за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, заради непреклоността си императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си.

Въпреки жестоките мъки надецата си тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и наизтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземетелата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата сиумира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и светаСофия като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужаснитемъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София,Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

                Малка Богородица

На 8 ми септември се отбелязва Малка Богородица

Божията майка е пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката.

Православната църква почита църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. 

Денят, в който се е родила Света Дева Мария е един от 12-те големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Родителите на Светата дева - Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.

Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Почива на 64-годишна възраст на 15 август, когато е Голяма Богородица.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и изпича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".

Шести септември национален празник на Република България

На 6-ти септември днес се навършват  130 години от Съединението на България.

Според българските историците през 1885 година се бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България. 

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на съществуващата тогава Османската империя). 

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), превземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създава се временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. 

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос. 

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението. 

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-османска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България. 

Предстоящия ден ще бъде отбелязан в цяла България. Честванията на 130-годишнината от Съединението на България в Ловеч ще започнат с Божествена Света литургия. Тя ще бъде отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил в приземния храм "Въведение Богодорично" при катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий". В 11 часа отвън ще има молебен за благоденствие. След това тържествено ще бъде вдигнато националното знаме. Концерт ще изнесе представителният духов оркестър на Сухопътните войски на Българската армия. 

По-късно в парка "Стратеш" ще бъдат наградени победителите в детското велосъстезание "Деца на колела", посветено на празника.

В изложбената зала на Регионалния исторически музей може да се види изложбата "Свобода и национално съзнание".

В музея на Съединението в Пловдив по-късно днес в присъствието на официалните лица, които градът събира всяка година по повод Съединението на България, ще бъде открита изложбата "Съхранената памет за Съединението от 1885". Специална част на експозицията е отделена на знамената, на символите на българския свободолюбив дух, създадени по време на хайдушкото движение.

Симеонов Ден!

Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба.

Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата. После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова - прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. И червено яйце в шиника слага, скътано от Великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.

 Първи септември в народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. 

В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части - едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. 

Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. 

Народната традиция изисква на празничноя Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. 

Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо. 

Имен ден празнуват:МАРТА, МАРТА, СИМА, СИМЕОН, СИМЕОН, СИМО, СИМО, СИМА, СИМЕ, СИМОН, СИМОНА, СИМОНА, МОНА, МОНИКА, МОНО, МОНЧО, МОНЬО

Re Branding

Честит 1-ви Март

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.^[1]

Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.^[2]

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македонияи Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

История на обичая

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.