Честит Димтровден

Имен ден празнуват: ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ,ДИМАНА, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА, ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМИТЪР,ДИМО ,ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМО, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГАН, ДРАГИЯ,ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГО, ДРАГОДАН, ДРАГОЙ,ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, ДРАГОМИРА, МИТКО,МИТО, МИТКО, МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРА, МИТРИЧКА

Българската православна църква почита на 26.10. паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец - в разговорната реч празникът се нарича Димитровден. Култа към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Много разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като носещ зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. 

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според вярванията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. 

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

14 Октомври - Петковден

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век.Прекарва смирен и благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за край на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На 14.10.2015 г. с празнична Света Литургия във всички епархии на Българската православна църква започва да се чества паметта на Св. Преподобна Параскева, /Петка , Епиватска ,Българска, Сръбска, Румънска / - или още Петковден.
Много софиянци ще посетят храм "Св. Петка - стара", ул. "Калоян" 7, архиерейса Света Литургия ще оглави Негово преосвещенство Браницки епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит.
Със Света Литургия ще се чества Преподобна Петка и в другия софийски храм, носещ нейното име в кв. "Орландовци",както и в Клисурския манастир край Банкя "Св. Преподобна Петка". 
180-годишен юбилей празнува великолепния храм "Света Петка" в град Троян. По този повод в храма ще бъде отслужена Света Божествена Литургия от Негово високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, в съслужение с митрополити от Светия Синод на Българската православна църква, епископи, други висши представители на клира, духовници от епархията и гости. Очаква се юбилеят да уважи и Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева

Великомъченици Св. София, Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември православната църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Житието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Те били възпитавани в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох съобщил за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, заради непреклоността си императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си.

Въпреки жестоките мъки надецата си тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и наизтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземетелата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата сиумира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и светаСофия като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужаснитемъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София,Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

                Малка Богородица

На 8 ми септември се отбелязва Малка Богородица

Божията майка е пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката.

Православната църква почита църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. 

Денят, в който се е родила Света Дева Мария е един от 12-те големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Родителите на Светата дева - Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.

Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Почива на 64-годишна възраст на 15 август, когато е Голяма Богородица.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и изпича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".

Шести септември национален празник на Република България

На 6-ти септември днес се навършват  130 години от Съединението на България.

Според българските историците през 1885 година се бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България. 

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на съществуващата тогава Османската империя). 

Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), превземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създава се временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. 

След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос. 

На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението. 

След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-османска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България. 

Предстоящия ден ще бъде отбелязан в цяла България. Честванията на 130-годишнината от Съединението на България в Ловеч ще започнат с Божествена Света литургия. Тя ще бъде отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил в приземния храм "Въведение Богодорично" при катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий". В 11 часа отвън ще има молебен за благоденствие. След това тържествено ще бъде вдигнато националното знаме. Концерт ще изнесе представителният духов оркестър на Сухопътните войски на Българската армия. 

По-късно в парка "Стратеш" ще бъдат наградени победителите в детското велосъстезание "Деца на колела", посветено на празника.

В изложбената зала на Регионалния исторически музей може да се види изложбата "Свобода и национално съзнание".

В музея на Съединението в Пловдив по-късно днес в присъствието на официалните лица, които градът събира всяка година по повод Съединението на България, ще бъде открита изложбата "Съхранената памет за Съединението от 1885". Специална част на експозицията е отделена на знамената, на символите на българския свободолюбив дух, създадени по време на хайдушкото движение.

Симеонов Ден!

Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба.

Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата. После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова - прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. И червено яйце в шиника слага, скътано от Великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.

 Първи септември в народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. 

В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части - едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. 

Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. 

Народната традиция изисква на празничноя Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. 

Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо. 

Имен ден празнуват:МАРТА, МАРТА, СИМА, СИМЕОН, СИМЕОН, СИМО, СИМО, СИМА, СИМЕ, СИМОН, СИМОНА, СИМОНА, МОНА, МОНИКА, МОНО, МОНЧО, МОНЬО

Re Branding

Честит 1-ви Март

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.^[1]

Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.^[2]

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македонияи Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

История на обичая

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.

Тодоров ден

Тази година на 28 февруари празнуваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт. Тодоровден, Конски Великден, Съботата след Сирни Заговезни се празнува главно за здраве на конете. Празникът е в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон.

Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.

Задушница!!!

На 14 февруари 2015 г. е Голямата Задушница преди Великия пост. В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) вярващите извършват помен в памет на мъртвите. За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Богослужението на този ден налага извършването на заупокойна молитва, след което сродниците отиват на гробовете на своите починали роднини и близки. Обредна храна освен в храма се носи и на гроба, където се извършва раздаване. Според народните вярвания се предполага, че душите на починалите се връщат на земята  и стоят до гроба си. След ритуалното раздаване, се палят свещи, които се вярва още че осветяват пътя на душите в тъмното. В църковната ни традиция има общо четири Задушници, като две от  тях са свързани с Рождество Христово и Великден. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. - See more at: http://jenskologia.com/2015/02/zadushnica-predi-velik-post/#.dpuf

Християните празнуват Атанасовден

Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден и се отбелязва всяка година на 18 януари.

Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като Лелинден, Ден на цвекьето или Сладки и медени - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта.

През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Още в ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчват" децата от шарка.

Българите наричат Атанасовден "сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!"

На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.

Празнуваме Антоновден !

 

На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20 годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята".
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус", което означава „безценен". 

Бабинден e!

 

Именници: Доминика и Неделя

По традиция на 8 януари се отбелязва Бабинден. По стар стил се е празнувал на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.

Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.
В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.

Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:

"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."

Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.

Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.