На Васильовден имен ден имат:
Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
На 1 януари православните християни почитат паметта на Св. Василий Велики, който е един от най-великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Празникът се нарича Васильовден или Сурваки.
Трапезата на Васильовден трябва да е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На масата, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Дряновото дърво се смята от народа за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Обичаите повеляват на този ден да ни сурвакат, за да сме здрави през цялата година и в домовете ни да има много берекет. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник пък деца също обикалят домовете и сурвакат стопаните за здраве и благоденствие:
"Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина"
По традиция вечерта срещу Сурваки стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните
Няма коментари:
Публикуване на коментар