Петровден

На 29 юни Православната църква почита паметта на братята Петър и Павел, служили приживе като Христови апостоли. На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел. Като ревностни разпространители на християнството те претърпяват много страдания и гонения и са наречени "първовърховни престолници и вселенски учители". 

Според народните вярвания Св. Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая. Също така според традициите и обичаите на Петровден приключват Петровите пости и на трапезата се сервират ястия с пилешко месо. В църквата се носят ябълки - петровки, за да се осветят и след това се раздават за здраве.

Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки - петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.

На този ден имен ден празнуват: Петрана, Петър, Петя, Павел, Павлина, Пoлина, Камен

Еньовден

На 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Друга легенда разказва, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила.

Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единствения празник, който балканския народ чества по особен начин. Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. Въпреки легендарния и магичен характер на тези предания, много хора продължават да практикуват брането на сутринта на Еньовден. Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.

На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България. Още веднъж, честит празник, българи!

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са 4 в църковния календар, винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. Във всяко съботно богусложение има специални песнопения и канон за мъртвите. 

Черешова задушница е съботният ден пред Педесетница, втората Задушница за годината.

Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия дух, които очистват от всяка сквернота. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в една календарна година има 4 задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Великден

Христос Воскресе

Православните християни отбелязват най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия. Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на "самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.

Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове "Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла "Разпни го".

Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.

Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Католическата църква изчислява Великден по Грегорианския календар, докато православните църкви използват Юлианския календар. Затова и някои години празникът при двете църкви се пада на една дата, а в други години - на различна.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца - символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.

Христос Воскресе

Християнски празник

Цветница е!

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос.

Денят е един от най-хубавите пролетни празници, също така на Цветница празнуват имен ден всички, които носят имена на цветя, дръвчета и храсти. Честити да са всички именици!

Тази публикация има благодарение на
fecabook страницата“Училище по родолюбие-традиции, ценности, обичаи и фолклор”

Голям Христиански празник

Днес празнуваме Йордановден 

Богоявление

Православна икона Богоявление Господне

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) и е посветен на раждането на Иисус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово[1]) и днес различните християнски деноминации го празнуват различно.

Богоявленски водосвет в Габрово, България

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката се обмиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Народа нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.

Православна традиция

Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син [2] На този ден имен ден празнуват: Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина и др.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.

Традиции и обичаи

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Поверия за Йордановден

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Празникът в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.

Малко настроение!

https://youtu.be/74K6lBvJO4U

Корпоративни мероприятия

Ние предлагаме етикет и гостоприемство на корпоративни събития.

В „DOMINVS event agency” вярваме в доброто старомодно обслужване на клиентите. Нашата компания се гордее с това, че доставя удоволствие с личното си обслужване, чрез нашите ВСЕСТРАННО обучени екипи.

В един свят, където репутацията е всичко, компанията трябва да остави правилно впечатление. „DOMINVS event agency” е бранд, на който можете да се доверите за Вашето корпоративно гостоприемство и репутация.

Типове фирмени събития:

• Корпоративни годишнини и коктейли
• Конференции/Семинари
• Кафе паузи
• Промоции
• Офис партита
• Бутикови събития

Ние Ви предлагаме:

• Създаване на тематични концепции
• Планиране на бюджет и неговото управление
• Подбор на декорация и спомагателни средства
• Подсигуряване на необходимото оборудване
• Подбор на артисти и аниматори
• Дизайн на покани и корпоративна презентация
• Менажиране на мероприятието

Брандът, на който можете да се доверите за Вашето корпоративно гостоприемство.

CrazyWebStudio Birthday party event

Благовещение е! Каквото правиш днес, такава ще е цялата ти година!

Не излизайте гладни и без пари от вкъщи!

Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството.

Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.

Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.

За него се разказва в Евангелието на Лука.

Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.

Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през VII в. и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.

Имен ден празнуват всички с имена

Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.

Има и различни суеверия. На този ден се става рано, за да е богата годината.

Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.

Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.

Празникът се нарича още Благовец и се свързва с

пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля

В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ - коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.

Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.

Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета,

те ще родят много сладки плодове.

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите.

„Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. Изпълняват се обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.

Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.

Източник: БТА

Честит 1-ви Март

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.

Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македонияи Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".

В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания .

История на обичая

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.

Житието на Васил Иванов Кунчев-Васил Левски

Васил Левски е роден на 6(18) юли 1837 г. в Карлово. В църковните регистри е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с още дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев умира рано и върху 14 годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството. Започнал учението си в карловското взаимно училище, но под влияние на вуйчо си станал послушник и в продължение на три години обикалял из селата за да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. За кратко време имал възможност да продължи образованието си в Стара Загора, но след това приел монашеството в Сопотския манастир (1858 г.) под името Игнатий.

През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград за да се включи в Първата българска легия. В Белград получил и бойното си кръщение, и името Левски. След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време учителствал в с. Войнягово, Карловско, а по-късно в добруджанското село Ени кьой. В началото на 1867 г., привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград. Малко по-късно се записал във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина. Изкарал успешно всички изпити, Левски очаквал предстоящата сръбско-турска война, но разтурянето на легията осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Подобно на мнозина свои другари, Левски изживял с болка гибелта на Хаджидимитровата чета и несполуките от 1867 и 1868 г. За разлика от повечето емигрантски дейци обаче още през пролетта на 1868 г. той обмислял нови възможности за решаване на българския политически въпрос. Показателни в това отношение били неговите разсъждения споделени в писма до Найден Геров и Панайот Хитов, в които търсел подкрепа за осъщестяването на замислите си. Левски осъзнавал, че неуспехите на емиграцията се дължали до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Почти цяло десетилетие емигрантските дейци крояли планове за освобождение на България, организирали и изпращали чети в страната, сформирали легии и доброволчески отряди, но всички усилия отивали напразно. Основната причина Левски виждал в разминаването на представите на политическата емиграция за положението в страната и реалното състояние на обществените настроения. Изходът Левски виждал в целенасочената и последователна революционна агитация вътре в страната и в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от възраждащото се българско общество. Затова неслучайно, след кратък престой в Букурещ той решил да предприеме обиколка из българските земи.

През декември 1868 г., с помощта на „Българското общество” и лично на Димитър Ценович, той заминал за Цариград и оттам преминал в Българско. Целта на тази обиколка била да се набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Някои изследователи приемат, че още по време на първата обиколка Левски успял да изгради комитети в отделни селища, но сериозни подтвърждения за това все още липсват. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г., Левски пристъпил към подготовката на втората си обиколка. С помощта на „Млада България” била отпечатана изготвената от Иван Касабов „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана”, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата мисия и същевременно да илюстрира идейната близост с делото на Раковски и Тайния комитет.

Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август. За около четири месеца Левски преминал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с много от своите стари познати, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели. По време на втората обиколка Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

След като се завърнал в Букурещ, отново се присъединил към групата на „младите” и взел участие в изграждането на БРЦК, но продължителните и безплодни спорове сред емиграцията го подтикнали за трети пореден път да напусне Румъния и през пролетта на 1870 г. да се прехвърли в Българско. За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа обхващаща цялата територия на страната. Начело на така оформилата се Вътрешна революционна организация стоял Ловешкият комитет, а връзката с емиграцията в Румъния се осъществявала по специално изградени конспиративни канали. Под ръководството на Левски комитетите разгърнали активна пропагандна дейност сред населението и това създало реални предпоставки за пристъпване към подготовката на една действително общонационална революция. През 1871 г. Васил Левски разработил и Проектоустав („Нареда”) на ВРО, в който обосновал основните си възгледи за политическите борби на българския народ. Според Левски, целта на революционната организация била „с една обща революция да се направи коренно преобразование в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република … Да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието,братството и съвършеното равенство между всички народности”. С тези си идеи Левски фактически наложил в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно-демократична мисъл от ХIХ в. и отбелязал едно най-високите идейни постижения в политическото възраждане на българите.

В края на 1871 г. и БРЦК в Букурещ начело с Любен Каравелов и Вътрешната организация начело с Левски стигнали до убеждението, че за успеха на освободителното движение било нужно обединяване на усилията на комитетската организация в страната с тези на емиграцията. Така постепенно изкристализирала идеята за провеждане на Общо събрание, което да разработи нови програмни документи и да избере единно ръководство. Събранието се организирало в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 г. След продължителни дискусии, делегатите приели програма и устав, и избрали Любен Каравелов за председател на БРЦК. Малко по-късно, в съответствие с новия устав, Л. Каравелов посочил Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за скеретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”.

След Общото събрание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към структурни промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от изискванията на новия устав на БРЦК. Ловешкият централен комитет бил приравнен по статут на останалите комитети. В практиката на революционната организация окончателно се наложили конспиративните принципи, тайната поща, тайната полиция. През есента на 1872 г. се създали и първите окръжни центрове, които осъществявали координацията между Букурещкия централен комитет и местните комитети в страната. По същото време, по инициатива на комитетските дейци в Тетевенско и Етрополско бил изготвен план за нападение над турската поща в старопланинския проход Арабаконак.

Акцията била осъществена, под ръководството на Димитър Общо, на 22 септември 1872 г., но турската полиция взела извънредни мерки за разкриване на участниците и в крайна сметка успяла да ги арестува. Направените признания по време на разпитите позволили на властта да нанесе съкрушителен удар върху революционната организация. Десетки комитетски дейци, между които и Димитър Общи били арестувани и изправени пред организирания в София извънреден съдебен процес.

По това време Левски се намирал в Южна България. Първоначално той започнал да обмисля план за освобождаването на всички арестувани, но обстановката се усложнявала. Същевременно сред членовете на централното ръководство настъпили противоречия във връзка с предложението на Любен Каравелов да се пристъпи към вдигане на въстание в страната. Васил Левски преценил, че при създалата се ситуация е наложително да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската организация след извършените арести. На път за Румъния той се отбил в Ловеч за да прибере комитетската архива, но вследствие на предателство, бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София. На 6/18 февруари 1873 г. Васил Левски бил обесен.

Гръцката звезда Пантелис Пантелидис почина

Гръцки певец Пантелис Пантелидис, който само преди два месеца бе в Пловдив, е загинал тази сутрин в катастрофа. Фаталният инцидент е станал на Vouliagmenis Avenue в гръцката столица Атина в 8:30 часа на 18.02.2016 година.

Според полицейския доклад Пантелидис е бил зад волана на мерцедеса си, а вътре са пътували още две жени. Те са тежко ранени и са настанени в болница. Певецът е карал с голяма скорост, загубил е контрол над колата и се ударил в мантинелата, която се е скъсала и е влязла в автомобила. 

Гръцкият Джъстин Бийбър, както го наричат в родината му заради огромната популярност, бе в Пловдив в началото на декември по покана на известен нощен клуб. Тогава звездата бе засечена и от екип на TNS.bg в ресторант "Миконос". 

Той е сензация в музикалните среди и се смяташе за един от най-обещаващите млади артисти в Гърция. Пантелидис сам композира музиката и пише своите текстове, които са вдъхновени от лични преживявания, а всеки негов клип бива гледан милиони пъти по целия свят. 

Въпреки че първият му албум е издаден през 2013 г., Пантелис покорява всички класации и се превръща в една от най-големите звезди на Гърция. В България звездата също има страшно много почитатели. 

http://bnr.bg/starazagora/post/100558922/bnr-prizovava-kaji-da-na-kirilicata#st_refDomain=m.facebook.com&st_refQuery=

Трифон зарезан - традиции и обичаи

Понеже тази година много от медиите забравиха за българските ни корени и вместо материали и програми за Свети Трифон, са се подготвили за Свети Валентин, ние решихме да се върнем към корените си български и да ви разкажем как се е празнувал Трифон преди 100 години – така, както го е записал Михаил Арнаудов.  Смята се, че Трифунци (както се наричат Трифон Зарезан и двата дни след него) води началото си от Дионисиевите празници, празнувани още по времето на траките.  Както става с много други древни обичаи, които църквата не може да изкорени, тя възприема и им слага нов етикет. Така живелият през 3в. Във Фригия лечител Трифон, става по-късно патрон на по-раншните празници и днес ние ги знаем като дни на Свети Трифон.  

Според народните поверия в някои части на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя минала покрай него с малкия Исус на ръце докато той режел лозето, той й се присмял, но тя продължила пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа” . Трифоница хукнала към лозето и като го видяла читав, му казала какво са й рекли. А той да се похвали, казал: „Аз  не режа тъй, а тъй” и вдигнал ножиците да покаже как реже, но без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „Зарезан”, а в някои части на страната му викат и „Чипия”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отрязан нос.

Ето какво разказва за народните традиции на този ден Михаил Арнаудов:

Извадки от книгата ”Български Народни Празници” от Михаил Арнаудов (със съкращения)

Денят  1 февруари (по нов стил 14 февруари – бел.админ) се нарича Трифон зарезан. Той се празнува от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е покровител. В Пловдивско още от вечерта селяните събират пари за коливо, свещи, ракия и гощавка, а на заранта бият камбаните като за голям празник. Като се съберат в черква, след литургия отиват всеки с бъклица червено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко най-плодовити лози, които се поливат с вино и благославят да родят много грозде.

В Скопско всеки взема от „кръстената” в черква вода, занася я с пепел на лозето си, за да „изпръхнува” гроздето, т.е. да има по-големи зърна. Като се „закроят” (зарежат) няколко лози, сяда се на веселба. В Струга и Прилеп наричат светеца „Трифон пияница” и вярват за него, че се е опил на лозе, та затова си пресякъл носа.

В Малгарско (Източна Тракия) садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „Трифоне, къде си?” А друг отговаря:” Под лозата, от грозде не се видя!” Първият добавя: „ До година хич да не се видиш!”

Празнува се не само Трифон, но и двата следни дни, наричани „Трифонци”. Тогава не се работи, от страх да не пострадат хората от вълци. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не отварят ножици, за да бъдат затворени челюстите на вълците. По разни белези се гадае времето през годината.

В Родопско домакинята удря с брадва о някой стълб и вина:”Чуеш ли ме, Трифоне?” А от къщи й отговарят :”Не чуем те от масло, от сирене” и т.н. и това се нарича „Трифоносване” (за плодородие).

В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Като се съберат, именно, на лозе, лозарите слагат на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият казва: „Кой е честит, нека поеме китката и да стане Трифон (цар)”.  Който желае, става, поема китката и всекиму честити. Царят тогава благославя: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър!” Всичко отговарят „Амин”. Гледа се при избора да бъде царят по-заможен, защото трябва да почерпи всички, и още да е той късметлия, т.е. през неговото царуване (труфонуване) да е имало голямо плодородие. Като се свърши ядене и пиене по лозята, тръгват с гайди, цигулки и тъпани за село.

Почина големия български футболист.

Трифон Иванов, освен като един от най-големите български футболисти, завинаги ще остане в сърцата ни и като един изключително добър и скромен човек.

Почивай в мир.

Всеки със светлина в името да почерпи днес!

Да почерпят Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина и всички, които носят в името си светлина

Православната църква почита паметта на св. Фотий- от гръцкото photos - светлина. Днес празнуват всички, които имат светлина в името си, освен гореизброените. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните.В  зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

Световен ден за борба с рака! World cancer Day!

Всяка година на 4 февруари се отбелязва Световният ден за борба с рака. На този ден се обединяваме в опит да бъдат спасени милиони животи чрез повишаване познанието за болестта.

Всеки пети смъртен случай в света е в резултат на раково заболяване.

Според данни на Световната здравна организация раковите заболявания са сред водещите причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, с приблизително 14 милиона нови случая и 8,2 милиона смъртни случаи, от които 4 милиона са на възраст между 30 и 69 години, съобщават от онкологичната болница в София.

В Европейския съюз раковите заболявания са втората по честота причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания. Всяка година две от десет жени и трима от десет мъже умират от рак, а на приблизително 3,2 млн. европейци се поставя тази диагноза.

Статистиката показва, че заболеваемостта от рак при мъжете и жените продължава да нараства въпреки по-добрата профилактика и лечение. С увеличаването на продължителността на живота и възрастта на населението се очаква и увеличаване на броя на пациентите с рак.

Около една трета от смъртните случаи от рак се дължат на 5 водещи поведенчески и хранителни рискове: индекс на висока телесна маса, нисък прием на плодове и зеленчуци, липса на физическа активност, тютюнопушене, употреба на алкохол.

Познаването на причините за развитие на рак, както и редовната профилактика могат да намалят заболеваемостта или заболяването да се хване в начален стадий. Много видове рак имат висок шанс за излекуване, ако се открият в ранен стадий.

Световният ден за борба с рака е под мотото „Ние можем. Аз мога“. Тази година стартира нова кампания „Говорещи ръце” Идеята е да допълните основното мото „Ние можем. Аз мога”, като напишете на ръцете си подобни послания, които да дават кураж и стимул за борба със заболяването.

Източник: www.vesti.bg

Днес да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата!!!

Днес Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Според българските вярвания днес е зимния Симеоновден.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
А и да почерпят: Симеон, Симеона, Симеонка, Симон, Симона, Симо, Мона, Мончо, Моника, Моньо

източник: www.manager.bg

Православната църква почита паметта на Св. Григорий Богослов

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена. Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски.

Св. Григорий е роден от Арианз селище при гр. Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ Св. Григорий Назиански и майка Св. Нона. Учил заедно със Св. Василий Велики в Атина. Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове. 

/calendar.dir.bg/

Имен ден празнуват: Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан

Православната църква чества Св. преподобни Максим Изповедник, Св. мъченик Неофит от Витиния, Св. мъченици Евгений, Канидий, Валериан и Акила - името Максим има латински корени и идва от думата “maximilianus”, която в превод означава “най-великият”.

Имен ден празнуват: Агнеса, Валерия, Максим, Максимилиан

Бабинден (стар стил) е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Празникът се свързва с три основни елемента: 1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве. 2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. 3. Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата

Международен ден на прегръдката - възниква през 70-те години сред студенти, а в САЩ е обявен за празник през 86-та. Датата 21 януари не е случайна, а е избрана от пастор Заборни, защото се пада между коледните и новогодишните празници и Свети Валентин, отбелязван на 14 февруари. Смята се, че около 21 януари хората се чувстват изчерпани след коледните празници и все още не са се заредили с необходимата енергия за Празника на влюбените. Според пастор Заборни на днешния ден хората имат нужда от прегръдка от техен близък или дори от непознат човек. На този ден хората се прегръщат, без да влагат интимност. Откакто свят светува прегръдката е символ на топлота и приятелство. Когато гушнеш някого, го даряваш с чувство за сигурност, комфорт и доверие.

From: www.manager.bg

Антоновден е!

Празнуваме Антоновден !

 

На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20 годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.

Имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус", което означава „безценен".

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка. 

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. 

В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите. 

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.

По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята". 

На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

  

Бабинден е!!!

Именници: Доминика и Неделя

По традиция на 8 януари се отбелязва Бабинден. По стар стил се е празнувал на 21 януари. Ден, обявен през 1951 г. за Ден на родилната помощ, а с това - и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.
В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."
Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.
Днес голяма част от обредността не се спазва толкова, но жените все още се събират, за да се повеселят и усетят силата на общността си.

  

Ивановден е! Честит празник!

Православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител на 7 януари, който кръщава Исус Христос в река Йордан. 

Празникът е наричан от народа Ивановден. 

Повече от 350 хиляди българи имат имен ден.

Имен ден на 7 януари празнуват: 

Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. 

Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. За да се пречистят, ги кръщавал с вода. По нареждане на Ирод Антила пророкът е заловен и обезглавен.

Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Ергените къпят момите, къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато

356 212 празнуват тази година Ивановден. Иван е едно от най-популярните имена в България.

239 762 са мъжете, а 116 450 са жените именници, сочат данни на НСИ.

И през изминалата година Иван и Иванка заемат почетното второ място по най-често срещани имена на мъже и жени у нас. В края на 2014 година 165 хиляди са мъжете с името Иван, а 64 хиляди - жените с името Иванка.

През 2014 г. името Иван заема четвърта позиция за едно от най-предпочитаните имена за новородени, като през изминалата година 821 са родените бебета, които носят името Иван.

Освен това 628 бебета, казващи се Калоян, 348 бебета с името Ивайло и 248 момичета с името Ивайла ще празнуват за първи път Ивановден.